Pyotr Velyaminov

Пьотър Сергеевич Веляминов (1926–2009) е изтъкнат съветски и руски актьор, чийто живот е белязан от драматични обрати – от аристократичен произход и затвор в ГУЛАГ до статут на народен артист. Роден е на 7 декември 1926 г. в Москва в семейство на потомствени благородници. През 1943 г., едва 16-годишен, е арестуван по обвинение в „антисъветска дейност“ и прекарва 9 години в трудови лагери. Именно в лагера той прави първите си стъпки в актьорското майсторство, участвайки в художествена самодейност. Професионален път: Веляминов никога не получава формално театрално образование, но талантът му го извежда на голямата сцена. Театър: След освобождаването си работи в провинциални театри в Абакан и Тюмен. По-късно се присъединява към трупата на московския „Современник“ (1972) и Театъра на филмовия актьор. Кино: Големият му пробив е ролята на Захар Болшаков в телевизионната сага „Сенките изчезват по обед“ (1971). Други емблематични роли включват капитан Иван Илич в „Пиратите на XX век“ и Поликарп Кружилин във „Вечният призив“. Награди и признание За приноса си към изкуството е удостоен със званието „Народен артист на РСФСР“ (1985) и Държавната награда на СССР (1979). Пълната му реабилитация за несправедливата присъда се случва едва през 1984 г.. Личен живот: Веляминов има богат личен живот с пет брака и три деца. Прекарва последните си години в Санкт Петербург, където преподава в Балтийския институт. Умира на 14 юни 2009 г. от пневмония и е погребан във Волковското гробище.

Заслуженный артист РСФСР (31.12.1976). Народный артист РСФСР (29.01.1985). Народный артист Чувашской Республики. Отец - Вельяминов Сергей Петрович (1898-1976), потомственный военный из древнего дворянского рода, известного с XI века. Мать - Дивнова Татьяна Ермиловна (1893-1972). Родословная Вельяминовых восходит к племяннику норвежского короля Хокона II, который в 1027 году во главе трёхтысячной дружины пришёл служить Ярославу Мудрому. Вельяминовыми были командующий Кавказской Черноморской оборонительной линией в войне 1812 года (в его честь императорским указом Туапсе был переименован в порт Вельяминовский) и Иркутский генерал-губернатор времён восстания декабристов. Их имена увековечены в Георгиевском зале Московского Кремля, а портреты занимают достойное место в Эрмитаже в Галерее героев Отечественной войны 1812 года. В 1932 году Сергея Петровича Вельяминова, как бывшего офицера царской армии, арестовали и отправили на строительство Беломорканала. Освободили его в 1936 году. Но репрессии против семьи Вельяминовых продолжались - в марте 1943 года арестовали Петра Вельяминова - 16-летнего выпускника школы, собиравшегося поступать в архитектурный институт. По обвинению в сочувствии мифической антисоветской организации «Возрождение России» был приговорён по 58-й статье к 10 годам исправительных работ без права переписки. С партией осужденных его отправили в пересыльный лагерь в Котласе.